Тихо зората ми реди
за бъдни слънчеви
лъчи. Мъглата щяла
да се разсее, а дъжда –
да спре. Следите им
щели да се заличат
сред топлината на
Любовта. И всичко
щяло да запее химна
на Радостта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.