9 dic 2018, 21:19

Хляба на мечтите ми

  Poesía
382 0 0

ХЛЯБА НА МЕЧТИТЕ МИ

 

Многократно притисках сърцето си.
Стисках го в шепи като женска гръд.
Но мляко от него не можа да потече.
Бавно, топли се нижеха капките кръв.

 

Смесих ги с прошка, вяра и любов
изстрадана, с мечтите си боляла,
брашно с аромат на Благослов...
Омесих пита с душата си бяла.

 

Втасала в нощтвите на дните ми,
опекоха я въглените на живота живи,
превърна се в хляба на мечтите ми,
обиколи човешките духовни ниви.

 

Завърна се. Раздробих я на трохички.
Вървях и с шепи хвърлях зад гърба си.
Нека има добрина за гладните... за всички!
Аз вървя нагоре, изпълнила дълга си...

 

08 12 2018

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...