9.12.2018 г., 21:19 ч.

Хляба на мечтите ми 

  Поезия
187 0 0

ХЛЯБА НА МЕЧТИТЕ МИ

 

Многократно притисках сърцето си.
Стисках го в шепи като женска гръд.
Но мляко от него не можа да потече.
Бавно, топли се нижеха капките кръв.

 

Смесих ги с прошка, вяра и любов
изстрадана, с мечтите си боляла,
брашно с аромат на Благослов...
Омесих пита с душата си бяла.

 

Втасала в нощтвите на дните ми,
опекоха я въглените на живота живи,
превърна се в хляба на мечтите ми,
обиколи човешките духовни ниви.

 

Завърна се. Раздробих я на трохички.
Вървях и с шепи хвърлях зад гърба си.
Нека има добрина за гладните... за всички!
Аз вървя нагоре, изпълнила дълга си...

 

08 12 2018

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??