Хляба на мечтите ми
ХЛЯБА НА МЕЧТИТЕ МИ
Многократно притисках сърцето си.
Стисках го в шепи като женска гръд.
Но мляко от него не можа да потече.
Бавно, топли се нижеха капките кръв.
Смесих ги с прошка, вяра и любов
изстрадана, с мечтите си боляла,
брашно с аромат на Благослов...
Омесих пита с душата си бяла.
Втасала в нощтвите на дните ми,
опекоха я въглените на живота живи,
превърна се в хляба на мечтите ми,
обиколи човешките духовни ниви.
Завърна се. Раздробих я на трохички.
Вървях и с шепи хвърлях зад гърба си.
Нека има добрина за гладните... за всички!
Аз вървя нагоре, изпълнила дълга си...
08 12 2018
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Борисова Всички права запазени