ХЛЯБА НА МЕЧТИТЕ МИ
Многократно притисках сърцето си.
Стисках го в шепи като женска гръд.
Но мляко от него не можа да потече.
Бавно, топли се нижеха капките кръв.
Смесих ги с прошка, вяра и любов
изстрадана, с мечтите си боляла,
брашно с аромат на Благослов...
Омесих пита с душата си бяла.
Втасала в нощтвите на дните ми,
опекоха я въглените на живота живи,
превърна се в хляба на мечтите ми, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up