9 дек. 2018 г., 21:19

Хляба на мечтите ми

Поэзия

381 0 0

ХЛЯБА НА МЕЧТИТЕ МИ

Многократно притисках сърцето си.
Стисках го в шепи като женска гръд.
Но мляко от него не можа да потече.
Бавно, топли се нижеха капките кръв.

Смесих ги с прошка, вяра и любов
изстрадана, с мечтите си боляла,
брашно с аромат на Благослов...
Омесих пита с душата си бяла.

Втасала в нощтвите на дните ми,
опекоха я въглените на живота живи,
превърна се в хляба на мечтите ми,
обиколи човешките духовни ниви.

Завърна се. Раздробих я на трохички.
Вървях и с шепи хвърлях зад гърба си.
Нека има добрина за гладните... за всички!
Аз вървя нагоре, изпълнила дълга си...

08 12 2018

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0