1 abr 2022, 10:01

Хроника

1.5K 1 2

 

В подземието на човека

всички улици водят

към безпътица

и кръстопътищата ни

раняват с разминаването си,

дрехата на любовта

виси  разкъсана

от вятъра на страстите,

горчи смехът във гърлото задънено,

преградите са се снишили

пред неистовото ни желание

да ги прескочим

и да опразним в душите си

място за пустотата.

Но без да изберем

невидимия път нагоре,

който ни откъсва

от призрачността на този свят,

напразен е плачът

на нашето съществуване.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Boyana Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за прочита, Младене! Пожелавам ти пролет с цвят на надежда!
  • Този свят е илюзорен - Мая! Още древните индуси са го проумели.
    А ти ни поднасяш тази истина в перфектна поетична форма, Бояна.

    Честит 1-ви април и честита пролет!

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....