В подземието на човека
всички улици водят
към безпътица
и кръстопътищата ни
раняват с разминаването си,
дрехата на любовта
виси разкъсана
от вятъра на страстите,
горчи смехът във гърлото задънено,
преградите са се снишили
пред неистовото ни желание
да ги прескочим
и да опразним в душите си
място за пустотата.
Но без да изберем
невидимия път нагоре,
който ни откъсва
от призрачността на този свят,
напразен е плачът
на нашето съществуване.
© Boyana All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
