В подземието на човека
всички улици водят
към безпътица
и кръстопътищата ни
раняват с разминаването си,
дрехата на любовта
виси разкъсана
от вятъра на страстите,
горчи смехът във гърлото задънено,
преградите са се снишили
пред неистовото ни желание
да ги прескочим
и да опразним в душите си
място за пустотата.
Но без да изберем
невидимия път нагоре,
който ни откъсва
от призрачността на този свят,
напразен е плачът
на нашето съществуване.
© Boyana All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
