1.04.2022 г., 10:01

Хроника

1.5K 1 2

 

В подземието на човека

всички улици водят

към безпътица

и кръстопътищата ни

раняват с разминаването си,

дрехата на любовта

виси  разкъсана

от вятъра на страстите,

горчи смехът във гърлото задънено,

преградите са се снишили

пред неистовото ни желание

да ги прескочим

и да опразним в душите си

място за пустотата.

Но без да изберем

невидимия път нагоре,

който ни откъсва

от призрачността на този свят,

напразен е плачът

на нашето съществуване.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Boyana Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за прочита, Младене! Пожелавам ти пролет с цвят на надежда!
  • Този свят е илюзорен - Мая! Още древните индуси са го проумели.
    А ти ни поднасяш тази истина в перфектна поетична форма, Бояна.

    Честит 1-ви април и честита пролет!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...