Художникът от Солун
Художникът от Солун
Той винаги застава там - под кулата.
Във шапката си слънцето заплита.
Осъден е морето да рисува,
щом вече знае тайните му скрити.
Сред бръчките ръката му се мята.
От цветовете ражда се прибоят.
Танцуват смели чайки пред платната
на полуделите от свободата кораби.
В нозете му умилкват се вълните -
ще им разкаже приказка за вятъра,
със който толкова години в скитане
живота си през пръсти е пресявал.
Ще пее тихо македонски песни.
В очите му ще слязат дъждовете.
Ще пие узо и ще псува бесен.
По дланите му залезът ще свети.
Така и сетния си ден ще изпроводи.
На колене луната ще посрещне.
И не за рай, за ад ще се помоли -
да спи спокойно между грешните.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Величка Петкова Todos los derechos reservados
))))