Художникът от Солун
Той винаги застава там - под кулата.
Във шапката си слънцето заплита.
Осъден е морето да рисува,
щом вече знае тайните му скрити.
Сред бръчките ръката му се мята.
От цветовете ражда се прибоят.
Танцуват смели чайки пред платната
на полуделите от свободата кораби.
В нозете му умилкват се вълните -
ще им разкаже приказка за вятъра,
със който толкова години в скитане ...