RainaVakova
431 2760
6 feb 2015, 16:36  

И ако надживея себе си дори 

  Poesía » Otra
760 0 3

Мастилото не ми спести страстта
да раждам и безверие, и вяра.
Размазано по белите листа,
петна от чувства сякаш че оставя.

 

Нагазвам в есен. Бялата вода
е станала голяма и дълбока...
От тук нататък - крачка суета
и време няма за погрешни скокове.

 

Отнемат ме. Отнемат ме от мен
най-дългите и страшни главоболия.
Очите на живота ми са две,
те имат безпристрастие и воля.

 

И ако надживея себе си дори,
все още този свят ще надзиравам
за истини в различните му дни,
еднакви и за просяка, и царя.

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Завладява от първия до последния ред! Браво!
  • Добър вечер, Рени!Ето, че отново съм в твоето коментарно поле.Отново
    творбата ти е превъзходна.Поздравявам те за философското мислене и дълбокото прозрение.
    Желая ти още по-големи успехи! Дерзай, миличка!
  • Много интересно стихотворение, Райна. Мастилото оставящо по белите листа петна от чувства...Много хубаво хрумване.В есента на живота наистина няма време за "погрешни скокове". Като в шаха - в ендшпила времето /темпата/ играят първостепенна роля.

    "И ако надживея себе си дори,
    все още този свят ще надзиравам
    за истини в различните му дни,
    еднакви и за просяка, и царя."

    Отличен, философски проникновен и бих казал - пророчески финал, съперничещ на един много известен фрагмент на Калдерон!

    Поздравление за изпипаната творба!

    П.С. В бързината на писането е станала неволна печатна грешка: "оттук" е една дума, в текста изписано като две. Следва да се редактира.
Propuestas
: ??:??