6 feb 2015, 16:36  

И ако надживея себе си дори

  Poesía » Otra
929 0 3

Мастилото не ми спести страстта
да раждам и безверие, и вяра.
Размазано по белите листа,
петна от чувства сякаш че оставя.

 

Нагазвам в есен. Бялата вода
е станала голяма и дълбока...
От тук нататък - крачка суета
и време няма за погрешни скокове.

 

Отнемат ме. Отнемат ме от мен
най-дългите и страшни главоболия.
Очите на живота ми са две,
те имат безпристрастие и воля.

 

И ако надживея себе си дори,
все още този свят ще надзиравам
за истини в различните му дни,
еднакви и за просяка, и царя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Завладява от първия до последния ред! Браво!
  • Добър вечер, Рени!Ето, че отново съм в твоето коментарно поле.Отново
    творбата ти е превъзходна.Поздравявам те за философското мислене и дълбокото прозрение.
    Желая ти още по-големи успехи! Дерзай, миличка!
  • Много интересно стихотворение, Райна. Мастилото оставящо по белите листа петна от чувства...Много хубаво хрумване.В есента на живота наистина няма време за "погрешни скокове". Като в шаха - в ендшпила времето /темпата/ играят първостепенна роля.

    "И ако надживея себе си дори,
    все още този свят ще надзиравам
    за истини в различните му дни,
    еднакви и за просяка, и царя."

    Отличен, философски проникновен и бих казал - пророчески финал, съперничещ на един много известен фрагмент на Калдерон!

    Поздравление за изпипаната творба!

    П.С. В бързината на писането е станала неволна печатна грешка: "оттук" е една дума, в текста изписано като две. Следва да се редактира.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...