И ако надживея себе си дори

Поэзия » Другая

926 0 3

Мастилото не ми спести страстта
да раждам и безверие, и вяра.
Размазано по белите листа,
петна от чувства сякаш че оставя.

Нагазвам в есен. Бялата вода
е станала голяма и дълбока...
От тук нататък - крачка суета
и време няма за погрешни скокове.

Отнемат ме. Отнемат ме от мен
най-дългите и страшни главоболия.
Очите на живота ми са две,
те имат безпристрастие и воля.

И ако надживея себе си дори,
все още този свят ще надзиравам
за истини в различните му дни,
еднакви и за просяка, и царя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Самодива (Вики)

Завладява от първия до последния ред! Браво!

2015-02-07T11:24:01+02:00
stoyna (Стойна Димова)

Добър вечер, Рени!Ето, че отново съм в твоето коментарно поле.Отново
творбата ти е превъзходна.Поздравявам те за философското мислене и дълбокото прозрение.
Желая ти още по-големи успехи! Дерзай, миличка!

2015-02-06T17:44:39+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Много интересно стихотворение, Райна. Мастилото оставящо по белите листа петна от чувства...Много хубаво хрумване.В есента на живота наистина няма време за "погрешни скокове". Като в шаха - в ендшпила времето /темпата/ играят първостепенна роля.

"И ако надживея себе си дори,
все още този свят ще надзиравам
за истини в различните му дни,
еднакви и за просяка, и царя."

Отличен, философски проникновен и бих казал - пророчески финал, съперничещ на един много известен фрагмент на Калдерон!

Поздравление за изпипаната творба!

П.С. В бързината на писането е станала неволна печатна грешка: "оттук" е една дума, в текста изписано като две. Следва да се редактира.

2015-02-06T16:49:05+02:00