И ако надживея себе си дори
Мастилото не ми спести страстта
да раждам и безверие, и вяра.
Размазано по белите листа,
петна от чувства сякаш че оставя.
Нагазвам в есен. Бялата вода
е станала голяма и дълбока...
От тук нататък - крачка суета
и време няма за погрешни скокове.
Отнемат ме. Отнемат ме от мен
най-дългите и страшни главоболия.
Очите на живота ми са две,
те имат безпристрастие и воля.
И ако надживея себе си дори,
все още този свят ще надзиравам
за истини в различните му дни,
еднакви и за просяка, и царя.
