И аз
И аз понякога плача.
Тогава сълзите горчат.
Всичко преглъщам обаче
и следите от тях не личат.
И често съм неразбрана.
Тогава просто мълча.
Като тях не мога да стана
и денем оставам сама.
А понякога как ме е страх!
От моите собствени мисли,
които превръщам във смях
и някакви жалки цинизми.
Познаваш ли в мен тишината,
мога да помълча.
Знам, че ще чуеш тъгата
на моята свита душа.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Някоя Todos los derechos reservados
