25.06.2013 г., 22:24

И аз

889 0 1

И аз понякога плача.

Тогава сълзите горчат.

Всичко преглъщам обаче

и следите от тях не личат.

И често съм неразбрана.

Тогава просто мълча.

Като тях не мога да стана

и денем оставам сама.

А понякога как ме е страх!

От моите собствени мисли,

които превръщам във смях

и някакви жалки цинизми.

Познаваш ли в мен тишината,

мога да помълча.

Знам, че ще чуеш тъгата

на моята свита душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Някоя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...