25.06.2013 г., 22:24

И аз

879 0 1

И аз понякога плача.

Тогава сълзите горчат.

Всичко преглъщам обаче

и следите от тях не личат.

И често съм неразбрана.

Тогава просто мълча.

Като тях не мога да стана

и денем оставам сама.

А понякога как ме е страх!

От моите собствени мисли,

които превръщам във смях

и някакви жалки цинизми.

Познаваш ли в мен тишината,

мога да помълча.

Знам, че ще чуеш тъгата

на моята свита душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Някоя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...