И аз понякога плача.
Тогава сълзите горчат.
Всичко преглъщам обаче
и следите от тях не личат.
И често съм неразбрана.
Тогава просто мълча.
Като тях не мога да стана
и денем оставам сама.
А понякога как ме е страх!
От моите собствени мисли,
които превръщам във смях
и някакви жалки цинизми.
Познаваш ли в мен тишината,
мога да помълча.
Знам, че ще чуеш тъгата
на моята свита душа.
© Някоя All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
