И аз
И аз понякога плача.
Тогава сълзите горчат.
Всичко преглъщам обаче
и следите от тях не личат.
И често съм неразбрана.
Тогава просто мълча.
Като тях не мога да стана
и денем оставам сама.
А понякога как ме е страх!
От моите собствени мисли,
които превръщам във смях
и някакви жалки цинизми.
Познаваш ли в мен тишината,
мога да помълча.
Знам, че ще чуеш тъгата
на моята свита душа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Някоя Все права защищены
