19 feb 2019, 8:41  

И аз те потревожих

  Poesía » Civil
411 0 1

Дяконе, прости, почивай в мир!

Повече не знам какво да сторя.

Пак ще те обесят. А подир

с примката ще се закичат. Горе

ти ще трепнеш в неспокоен сън.

По врата, със спомени изтлели,

под гробовен дитирамбен звън

ще избие незараснал белег.

 

 

18.02.2019

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

  Миналата година един кметски наместник в Плевенско решил да направи възстановка на обесването на Левски.За целта обесили кукла, наподобяваща Левски, под навес на автобусна спирка. Така и не разбрал защо хората не харесали идеята и защо бил уволнен от поста си.

Comentarios

Comentarios

  • Със скръбта си тревожим паметта на нашите мъртви, а край нас има още живи, които прегазваме, или от невнимание, или подвластни на страстите си. Прости ни, Апостоле. Аз не се сърдя на тези, които не поискаха да коментират. То е заради мен, не заради теб.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...