19 feb 2019, 8:41  

И аз те потревожих

  Poesía » Civil
405 0 1

Дяконе, прости, почивай в мир!

Повече не знам какво да сторя.

Пак ще те обесят. А подир

с примката ще се закичат. Горе

ти ще трепнеш в неспокоен сън.

По врата, със спомени изтлели,

под гробовен дитирамбен звън

ще избие незараснал белег.

 

 

18.02.2019

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

  Миналата година един кметски наместник в Плевенско решил да направи възстановка на обесването на Левски.За целта обесили кукла, наподобяваща Левски, под навес на автобусна спирка. Така и не разбрал защо хората не харесали идеята и защо бил уволнен от поста си.

Comentarios

Comentarios

  • Със скръбта си тревожим паметта на нашите мъртви, а край нас има още живи, които прегазваме, или от невнимание, или подвластни на страстите си. Прости ни, Апостоле. Аз не се сърдя на тези, които не поискаха да коментират. То е заради мен, не заради теб.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...