Feb 19, 2019, 8:41 AM  

И аз те потревожих

  Poetry » Civic
406 0 1

Дяконе, прости, почивай в мир!

Повече не знам какво да сторя.

Пак ще те обесят. А подир

с примката ще се закичат. Горе

ти ще трепнеш в неспокоен сън.

По врата, със спомени изтлели,

под гробовен дитирамбен звън

ще избие незараснал белег.

 

 

18.02.2019

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

  Миналата година един кметски наместник в Плевенско решил да направи възстановка на обесването на Левски.За целта обесили кукла, наподобяваща Левски, под навес на автобусна спирка. Така и не разбрал защо хората не харесали идеята и защо бил уволнен от поста си.

Comments

Comments

  • Със скръбта си тревожим паметта на нашите мъртви, а край нас има още живи, които прегазваме, или от невнимание, или подвластни на страстите си. Прости ни, Апостоле. Аз не се сърдя на тези, които не поискаха да коментират. То е заради мен, не заради теб.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...