19.02.2019 г., 8:41  

И аз те потревожих

408 0 1

Дяконе, прости, почивай в мир!

Повече не знам какво да сторя.

Пак ще те обесят. А подир

с примката ще се закичат. Горе

ти ще трепнеш в неспокоен сън.

По врата, със спомени изтлели,

под гробовен дитирамбен звън

ще избие незараснал белег.

 

 

18.02.2019

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

  Миналата година един кметски наместник в Плевенско решил да направи възстановка на обесването на Левски.За целта обесили кукла, наподобяваща Левски, под навес на автобусна спирка. Така и не разбрал защо хората не харесали идеята и защо бил уволнен от поста си.

Коментари

Коментари

  • Със скръбта си тревожим паметта на нашите мъртви, а край нас има още живи, които прегазваме, или от невнимание, или подвластни на страстите си. Прости ни, Апостоле. Аз не се сърдя на тези, които не поискаха да коментират. То е заради мен, не заради теб.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...