Blagonrava (Евгения Илиева)
88 371
31 may 2013, 16:31

И даже стиховете пишем мълчешком 

  Poesía
770 0 6

Във тая пълнолунна нощ се ражда

едно ревливо, мрънкаво Мълчание

и нагло настанява себе си

помежду двама ни, не пита...

И бавно ни превръща във съседи,

случайно приютени под завивките...

Яде от нас, Мълчанието проклето

и свири нежен блус по керемидите.

От дъжд се мие, облича се в дъга...

Мълчание, което има странна болест,

което вярва, че самото е любов.

И с тебе, ежедневни и узрели,

забравихме да сме взаимозначещи

и някак спряхме в този миг да се обичаме,

и вместо правенето на любов,

запълнихме нощта със нищоправене.

Отвън луната лае кучешки

и бледо завалява, през мъглите.

Животът преминава във Мълчание

и даже стиховете пишем мълчешком.

А в мене плаче само тиха болка,

че утре сутрин ще напуснеш този дом...

 

© Евгения Илиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??