Във тая пълнолунна нощ се ражда
едно ревливо, мрънкаво Мълчание
и нагло настанява себе си
помежду двама ни, не пита...
И бавно ни превръща във съседи,
случайно приютени под завивките...
Яде от нас, Мълчанието проклето
и свири нежен блус по керемидите.
От дъжд се мие, облича се в дъга...
Мълчание, което има странна болест,
което вярва, че самото е любов.
И с тебе, ежедневни и узрели, ...