Moira (Мойра)
88 1259
17 ene 2010, 23:09

И Клото не е щастливка... 

  Poesía » Otra
1313 0 16

Аз пък, аз, скъпи мой,

аз отново преда със вретеното,

дните някак изтръпват

и ги гледам с очи на орисница,

само споменът твой

ми загатва, че бях „отредената”,

‘дето среща от път...

и опитомява лисици.

 

После моите нишки

пускат косите си огнени,

после идват магьосници,

заклинания искат за принцове,

а пък аз, като хищник,

ровя в света им огромен,

и съм малко прахосница,

всъщност лъжа ги, че съм рицар.  

 

Никой нито веднъж,

от милиони кълба по вселените,

не попита дори,

как се справям с кубиците прежда,

искат – дъжд,

щом е суша, искат слънце в студеното,

кислород без гори,

и безверни просят надеждата ми.

 

А пък аз, скъпи мой,

не преставам да бъда „безкрайна”,

нося намек за обич,

но държа любовта във окови,

не съм твоя,

имам ключ, но не влизам във рая,

аз съм в обръч,

хвърлям зарчета, вместо любови.

 

И така все „не стигам”,

‘щото следвам хиляда закони,

моят Бог и баща

ме затвори там горе във времето,

тук на всички им се повдига,

от Земя, любов, хромозоми...

 

A цената на вечността ми -

се измерва във предене.

© Мойра Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ех, дъще...

    AVE

  • !!!
    Без думи!!!
    Много ми хареса!!!
  • ... дълбоко, дълбоко,
    край няма
    Възхитително хубаво!
    Поздрави!!!
  • Много ви текс...
    Да сте светли, като снега отвън!
  • Избрала си най-младата от Мойрите и според мен с най-чистият образ за своя стих. Вероятно въздействието се дължи и на това, че дори тя, с този си образ не е щастлива. Много ми хареса стиха ти, благодаря за удоволствието!
  • ,,нося намек за обич,
    но държа любовта във окови,
    не съм твоя,
    имам ключ, но не влизам във рая,
    аз съм в обръч,
    хвърлям зарчета, вместо любови.''

    !!!
  • прекрасно!
    уникално стихотворение!
  • Ако можеше скъпа моя това да е кода ЗА ЛЮБОВТА и ние следвайки неговото горещо,ярко и безпогрешно послание да дръзваме да тръгнем и да пристигнем във щастието...Но колко искайки и мечтаейки не се опасяват и продължават да борят СТРАХ с нови и нови техни си демони...
  • Интересно предеш, Мойра... Поздравче!
  • прекрасно стихотворение, Мойра...за любовта, истинско и оригинално.
    радвам ти се...от сърце.
  • приказка за възрастни
    Поздрав!
  • Красиво предеш, Клото!
    Не ми казвай нищо за моята Съдба...

    Аплодисменти и от мен!
  • Аплодисменти!
  • По тъгата си приличаме с Клото... ех...
    но пък между две Танички, пожелавам си нещо Благходаря ви момичета!
    Ивон, добре дошла, много ме зарадва!
  • Безпределна фантастика. Стихотворението сякаш е родено от някоя приказка в съня.
    Поздрави!
  • Безценна си, Мойра*...! Чудесен стих!
Propuestas
: ??:??