И Клото не е щастливка...
Аз пък, аз, скъпи мой,
аз отново преда със вретеното,
дните някак изтръпват
и ги гледам с очи на орисница,
само споменът твой
ми загатва, че бях „отредената”,
‘дето среща от път...
и опитомява лисици.
После моите нишки
пускат косите си огнени,
после идват магьосници,
заклинания искат за принцове,
а пък аз, като хищник,
ровя в света им огромен,
и съм малко прахосница,
всъщност лъжа ги, че съм рицар.
Никой нито веднъж,
от милиони кълба по вселените,
не попита дори,
как се справям с кубиците прежда,
искат – дъжд,
щом е суша, искат слънце в студеното,
кислород без гори,
и безверни просят надеждата ми.
А пък аз, скъпи мой,
не преставам да бъда „безкрайна”,
нося намек за обич,
но държа любовта във окови,
не съм твоя,
имам ключ, но не влизам във рая,
аз съм в обръч,
хвърлям зарчета, вместо любови.
И така все „не стигам”,
‘щото следвам хиляда закони,
моят Бог и баща
ме затвори там горе във времето,
тук на всички им се повдига,
от Земя, любов, хромозоми...
A цената на вечността ми -
се измерва във предене.
© Мойра All rights reserved.
