22 sept 2015, 10:12

И мама си замина

  Poesía » Otra
1.3K 0 7

 

Не ти хареса градския живот,

веднъж не хапна кроасан с охота,

обичаше си селския компот,

но сливи не растат на теракота.

 

И чергите донесени с мерак

не паснаха на хол и гарнитура,

с годините незнайно как

изчезваха кавьори, кувертюри.

 

Не ти хареса новия живот,

но не познавах друг да ти предложа.

Замина си. Без укор. С благослов.

Души ме бавно градската ми кожа.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много силно повествование - без натруфеност в изразите и точно затова с искрено звучене. Поздравявам те за умението, с което тук представяш трагизма на хората, откъснати по волята на обстоятелства от корените си, като едновременно с това даде поредно свидетелство за неизчерпаемата майчина душевност!
  • За гърлото ме стисна този стих...
  • Оххх! Прекрасен стих! Настръхнах!
  • Дълбоко ме развълнува... Поклон!
  • Благодаря ви!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...