22 sept 2015, 10:12

И мама си замина

  Poesía » Otra
1.3K 0 7

 

Не ти хареса градския живот,

веднъж не хапна кроасан с охота,

обичаше си селския компот,

но сливи не растат на теракота.

 

И чергите донесени с мерак

не паснаха на хол и гарнитура,

с годините незнайно как

изчезваха кавьори, кувертюри.

 

Не ти хареса новия живот,

но не познавах друг да ти предложа.

Замина си. Без укор. С благослов.

Души ме бавно градската ми кожа.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много силно повествование - без натруфеност в изразите и точно затова с искрено звучене. Поздравявам те за умението, с което тук представяш трагизма на хората, откъснати по волята на обстоятелства от корените си, като едновременно с това даде поредно свидетелство за неизчерпаемата майчина душевност!
  • За гърлото ме стисна този стих...
  • Оххх! Прекрасен стих! Настръхнах!
  • Дълбоко ме развълнува... Поклон!
  • Благодаря ви!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...