22.09.2015 г., 10:12

И мама си замина

1.3K 0 7

 

Не ти хареса градския живот,

веднъж не хапна кроасан с охота,

обичаше си селския компот,

но сливи не растат на теракота.

 

И чергите донесени с мерак

не паснаха на хол и гарнитура,

с годините незнайно как

изчезваха кавьори, кувертюри.

 

Не ти хареса новия живот,

но не познавах друг да ти предложа.

Замина си. Без укор. С благослов.

Души ме бавно градската ми кожа.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много силно повествование - без натруфеност в изразите и точно затова с искрено звучене. Поздравявам те за умението, с което тук представяш трагизма на хората, откъснати по волята на обстоятелства от корените си, като едновременно с това даде поредно свидетелство за неизчерпаемата майчина душевност!
  • За гърлото ме стисна този стих...
  • Оххх! Прекрасен стих! Настръхнах!
  • Дълбоко ме развълнува... Поклон!
  • Благодаря ви!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...