valia1771 (Ивон)
371 11612
22.09.2015 г., 10:12 ч.

И мама си замина 

  Поезия » Друга
948 0 7

 

Не ти хареса градския живот,

веднъж не хапна кроасан с охота,

обичаше си селския компот,

но сливи не растат на теракота.

 

И чергите донесени с мерак

не паснаха на хол и гарнитура,

с годините незнайно как

изчезваха кавьори, кувертюри.

 

Не ти хареса новия живот,

но не познавах друг да ти предложа.

Замина си. Без укор. С благослов.

Души ме бавно градската ми кожа.

 

© Ивон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много силно повествование - без натруфеност в изразите и точно затова с искрено звучене. Поздравявам те за умението, с което тук представяш трагизма на хората, откъснати по волята на обстоятелства от корените си, като едновременно с това даде поредно свидетелство за неизчерпаемата майчина душевност!
  • За гърлото ме стисна този стих...
  • Оххх! Прекрасен стих! Настръхнах!
  • Дълбоко ме развълнува... Поклон!
  • Благодаря ви!
  • Много хубаво стихотворение, Ивон!

    "Замина си. Без укор. С благослов. Души ме бавно градската ми кожа."

    Паметни редове - силно и точно казани. Припомни ми интересния български и позабравен филм - "Дърво без корен". Селско дърво в градска почва не вирее.

    Поздрав и хубав празник!
  • Майката не укорява, тя обича...
Предложения
: ??:??