Не ти хареса градския живот,
веднъж не хапна кроасан с охота,
обичаше си селския компот,
но сливи не растат на теракота.
И чергите донесени с мерак
не паснаха на хол и гарнитура,
с годините незнайно как
изчезваха кавьори, кувертюри.
Не ти хареса новия живот,
но не познавах друг да ти предложа.
Замина си. Без укор. С благослов.
Души ме бавно градската ми кожа.
© Ивон All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
