Не ти хареса градския живот,
веднъж не хапна кроасан с охота,
обичаше си селския компот,
но сливи не растат на теракота.
И чергите донесени с мерак
не паснаха на хол и гарнитура,
с годините незнайно как
изчезваха кавьори, кувертюри.
Не ти хареса новия живот,
но не познавах друг да ти предложа.
Замина си. Без укор. С благослов.
Души ме бавно градската ми кожа.
© Ивон All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
