10 dic 2025, 20:46  

...и моят Бог не е на всички Богът...

  Poesía
88 0 1

Не нося на тълпи и на крещене,

не мога глупостта да понеса.

Неонът заслепяващ и студен е,

а простичките, пъстри чудеса

душата моя в мрака си ги къта

там топли са и светят, и горят.

Онази съм, що все си хваща пътя,

невидима в суетния ви свят.

Излизам щом разсъмне, или здрач е,

самотен дух от други времена,

понякога ужасно ми се плаче,

но знам не мога с плач да променя,

очите ви – и слепи те са ваши,

измамно весел гръмкия ви смях,

отровата сервира в златни чаши,

векът ви, който трижди отболях.

Прибирам се. Домът е просто къща,

аз – бяла сова в сънища гнездя

и много упорита все се връща,

звездата, Витлеемската звезда.

Лъчите ѝ аз знам, че всичко могат

светът ще бъде пак по детски чист...

и моят Бог не е на всички Богът

ще почне отначало... с празен лист...

 

https://youtu.be/9PNi4Oi2COo?si=ahGpFFs0l7oJ0sTS

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...