10.12.2025 г., 20:46  

...и моят Бог не е на всички Богът...

92 0 1

Не нося на тълпи и на крещене,

не мога глупостта да понеса.

Неонът заслепяващ и студен е,

а простичките, пъстри чудеса

душата моя в мрака си ги къта

там топли са и светят, и горят.

Онази съм, що все си хваща пътя,

невидима в суетния ви свят.

Излизам щом разсъмне, или здрач е,

самотен дух от други времена,

понякога ужасно ми се плаче,

но знам не мога с плач да променя,

очите ви – и слепи те са ваши,

измамно весел гръмкия ви смях,

отровата сервира в златни чаши,

векът ви, който трижди отболях.

Прибирам се. Домът е просто къща,

аз – бяла сова в сънища гнездя

и много упорита все се връща,

звездата, Витлеемската звезда.

Лъчите ѝ аз знам, че всичко могат

светът ще бъде пак по детски чист...

и моят Бог не е на всички Богът

ще почне отначало... с празен лист...

 

https://youtu.be/9PNi4Oi2COo?si=ahGpFFs0l7oJ0sTS

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...