...и моят Бог не е на всички Богът...

Не нося на тълпи и на крещене,

не мога глупостта да понеса.

Неонът заслепяващ и студен е,

а простичките, пъстри чудеса

душата моя в мрака си ги къта

там топли са и светят, и горят.

Онази съм, що все си хваща пътя,

невидима в суетния ви свят.

Излизам щом разсъмне, или здрач е,

самотен дух от други времена,

понякога ужасно ми се плаче,

но знам не мога с плач да променя,

очите ви – и слепи те са ваши,

измамно весел гръмкия ви смях,

отровата сервира в златни чаши,

векът ви, който трижди отболях.

Прибирам се. Домът е просто къща,

аз – бяла сова в сънища гнездя

и много упорита все се връща,

звездата, Витлеемската звезда.

Лъчите ѝ аз знам, че всичко могат

светът ще бъде пак по детски чист...

и моят Бог не е на всички Богът

ще почне отначало... с празен лист...

https://youtu.be/9PNi4Oi2COo?si=ahGpFFs0l7oJ0sTS