24 jun 2010, 10:30

И пак ще полетиш....

  Poesía
681 0 14

Сама стоиш

В ъгъла на празнотата

Сама и вече не кървиш

Харесва ли ти самотата

Сама си вече не крещиш

Без сили в ъгъла стоиш

Бавно бавно се топиш

Измамена

Ограбена

Разпъвана

Белязана

Смачкана 

И унизявана

Какво ли душо

Още ще търпиш

Ти силна си

И пак ще полетиш....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всеки край е начало на нещо-
    след нощта идва светлият ден,
    след раздяла-валнуваща среща,
    а след буря-дъга грейва в мен...
  • Поздрав Нели,ще лети...!!!
  • Полетът на душата... Поздрав, Любо!
  • Ивон ,с поздрав в полет!!!
    Забравена-няма да позволя ще полетя...!!!Благодаря за подкрепата!!!
    Усмивка вълшебна от Фея...!!!Никак не е малко!!!
    Прегръщам ви и усмивки!!!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...