Сама стоиш
В ъгъла на празнотата
Сама и вече не кървиш
Харесва ли ти самотата
Сама си вече не крещиш
Без сили в ъгъла стоиш
Бавно бавно се топиш
Измамена
Ограбена
Разпъвана
Белязана
Смачкана
И унизявана
Какво ли душо
Още ще търпиш
Ти силна си
И пак ще полетиш....
© Любомир Деничин All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
