И плачат над нас небесата
И плачат над нас небесата търсейки чиста и светла душа, а ние се смеем тук от Земята кой се е върнал да каже това?....
Не търсим вече смисъла в живота. След раждането учат ни това… Не казват, че богатство е сърцето, а как да купим къща, вещ, кола…
И плачат над нас небесата, а ние грешим и сме горди с това, но само за миг погледнете цветята, та те са щастливи от глътка вода!
И нека не плачат над нас небесата, земята в краката ни, моли и тя, животът е кратък, но вечна душата, доброто е нашият път в светлина!
© Елена Костадинова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Със Стойна!
-
Грешни създания сме, така ни учат!Поздрав!
-
Много ми хареса стихотворението!Нека ни води душата!
"И нека не плачат над нас небесата,
земята в краката ни моли и тя,
животът е кратък, но вечна душата,
доброто е нашият път в светлина!
Поздравления и за хубавия стих!Приятен ден! -
За мен никой няма да заплаче....
А и нужно ли е всъщност това?
Аз смея се в лицето на палача.
Ала не прекланям глава.
Не плачат над мен небесата.
Знай - и аз също греша.
Но пак, отново воювам, с тъмата.
И отново окови троша..... -
И нека следваме пътя, озарен от доброто!
Поздрав, Елена!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
