И се взирам в ръцете на зимата...

laVerde (Мартина)
22 162

12 nov 2007, 16:59

Poesía » Otra

789 0 7

Остарели и тихи, тихи като смъртта,

тихи като криле неполитнали...

Тишина като млада и тъжна трева,

която все едно на гроба ще поникне.

И се взирам с очи на старица -

остарели и тихи, тихи като смъртта,

в закъснелия полет на птиците.

Студен е вятърът, а топла е пръстта,

която тихо чака да изстинем.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Kalatea (Ружа Матеева)

2007-11-18T21:42:05+02:00

Мартина, така се радвам да те срещна и тук! Поезията ти е глътка свеж въздух...Поздрави!
laVerde (Мартина)

2007-11-13T01:19:05+02:00

Благодаря ви от сърце!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-11-12T20:35:16+02:00

Великолепно стихотворение!
Навява тъга, но е прекрасно.
С много обич, мила Мартина.
Довереница (Дочка Василева)

2007-11-12T18:53:56+02:00

"Тишина като млада и тъжна трева,

която все едно на гроба ще поникне."

Харесва ми!()
kity (Людмила Нилсън)

2007-11-12T18:29:29+02:00

Много ми хареса!
Поздравявам те!
тюркоаз (Мариола Томова)

2007-11-12T17:32:51+02:00

Трогателно, но колко вярно, браво!!!
Поздравления!!!
IVETO_tattoo (Ивето)

2007-11-12T17:00:48+02:00

Хареса ми!Поздрав!