И се взирам в ръцете на зимата...
И се взирам в ръцете на зимата...
Остарели и тихи, тихи като смъртта,
тихи като криле неполитнали...
Тишина като млада и тъжна трева,
която все едно на гроба ще поникне.
И се взирам с очи на старица -
остарели и тихи, тихи като смъртта,
в закъснелия полет на птиците.
Студен е вятърът, а топла е пръстта,
която тихо чака да изстинем.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мартина Todos los derechos reservados
()