И се взирам в ръцете на зимата...

Поэзия » Другая

1.1K 0 7

Остарели и тихи, тихи като смъртта,

тихи като криле неполитнали...

Тишина като млада и тъжна трева,

която все едно на гроба ще поникне.

И се взирам с очи на старица -

остарели и тихи, тихи като смъртта,

в закъснелия полет на птиците.

Студен е вятърът, а топла е пръстта,

която тихо чака да изстинем.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Kalatea (Ружа Матеева)

Мартина, така се радвам да те срещна и тук! Поезията ти е глътка свеж въздух...Поздрави!

2007-11-18T21:42:05+02:00
laVerde (Мартина)

Благодаря ви от сърце!

2007-11-13T01:19:05+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Великолепно стихотворение!
Навява тъга, но е прекрасно.
С много обич, мила Мартина.

2007-11-12T20:35:16+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"Тишина като млада и тъжна трева,

която все едно на гроба ще поникне."

Харесва ми!()

2007-11-12T18:53:56+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Много ми хареса!
Поздравявам те!

2007-11-12T18:29:29+02:00