И се взирам в ръцете на зимата...
Остарели и тихи, тихи като смъртта,
тихи като криле неполитнали...
Тишина като млада и тъжна трева,
която все едно на гроба ще поникне.
И се взирам с очи на старица -
остарели и тихи, тихи като смъртта,
в закъснелия полет на птиците.
Студен е вятърът, а топла е пръстта,
която тихо чака да изстинем.
© Мартина All rights reserved.
()
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
