И се взирам в ръцете на зимата...
И се взирам в ръцете на зимата...
Остарели и тихи, тихи като смъртта,
тихи като криле неполитнали...
Тишина като млада и тъжна трева,
която все едно на гроба ще поникне.
И се взирам с очи на старица -
остарели и тихи, тихи като смъртта,
в закъснелия полет на птиците.
Студен е вятърът, а топла е пръстта,
която тихо чака да изстинем.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартина Всички права запазени
()
