25 may 2014, 20:50  

И утре пак ще дойде ден - 2

747 0 5

Сто години ще пътувам към тебе.

Плевели, избуяли от предателства,

злоба и завист, ме спъват...

Плевели отвсякъде никнат

и покълват.

И земетръси ме люлеят...

Сто години ще пътувам към тебе...

Ще ме чакаш хиляда?!

Звездоброецо от планетата Любов,

времето бързо се търкулва...

Искам само да потъна  

в прегръдката ти

и да присъствам светло

в Деня ти.

Вече си литнал към мене?

Ще успеем ли да се срещнем

преди залез?

 

- Ще се справим!...

 

 

25.05.2014

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Латинка-Златна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления и от мен Латинка!
  • Споделям казаното от Елица
    И те аплодирам от сърце!!!
    ((( )))
  • Тук и в цялата ти поезия, Златна, най-много оценявам естествения, ясен и точен изказ, който прави стиха четивен и води пряко към чувствата и идеята.
    На фона на нахлуващия модернизъм, който заблуждава читателя с уж уникалните находки и метафори, които само замъгляват смисъла на казаното, съхранената простота на езиковите форми е достойнство и постижение.
    За мен е така...

    Поздравления!
  • Та какво са хиляда години-
    песъчинка във вечната мелница.
    Който иска намира причина
    да превърне в очакване делника...
  • Оригинално по форма и много мъдро стихотворение за любовта. Истинската любов е винаги свързана с очакването за сбъдване - 100, 1000 години, трябва да са нищо за нея. Тя е "цвете от ледника на вечността".
    Плевели, предателства, земетръси, не могат да осуетят реализацията на това Безсмъртно чувство. Стойността на стиха рязко нараства от проявената минималност на желанието:

    "Звездоброецо от планетата Любов, времето бързо се търкулва...
    Искам само да потъна в прегръдката ти и да присъствам светло
    в деня ти."

    Поздравление за великолепния стих, Латинка!
    Твърдо вярвам в тази /на пръв поглед невъзможна/ любов.

    Сърдечен поздрав и пожелание за творческа седмица!: Мисана

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...