25.05.2014 г., 20:50  

И утре пак ще дойде ден - 2

745 0 5

Сто години ще пътувам към тебе.

Плевели, избуяли от предателства,

злоба и завист, ме спъват...

Плевели отвсякъде никнат

и покълват.

И земетръси ме люлеят...

Сто години ще пътувам към тебе...

Ще ме чакаш хиляда?!

Звездоброецо от планетата Любов,

времето бързо се търкулва...

Искам само да потъна  

в прегръдката ти

и да присъствам светло

в Деня ти.

Вече си литнал към мене?

Ще успеем ли да се срещнем

преди залез?

 

- Ще се справим!...

 

 

25.05.2014

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Латинка-Златна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления и от мен Латинка!
  • Споделям казаното от Елица
    И те аплодирам от сърце!!!
    ((( )))
  • Тук и в цялата ти поезия, Златна, най-много оценявам естествения, ясен и точен изказ, който прави стиха четивен и води пряко към чувствата и идеята.
    На фона на нахлуващия модернизъм, който заблуждава читателя с уж уникалните находки и метафори, които само замъгляват смисъла на казаното, съхранената простота на езиковите форми е достойнство и постижение.
    За мен е така...

    Поздравления!
  • Та какво са хиляда години-
    песъчинка във вечната мелница.
    Който иска намира причина
    да превърне в очакване делника...
  • Оригинално по форма и много мъдро стихотворение за любовта. Истинската любов е винаги свързана с очакването за сбъдване - 100, 1000 години, трябва да са нищо за нея. Тя е "цвете от ледника на вечността".
    Плевели, предателства, земетръси, не могат да осуетят реализацията на това Безсмъртно чувство. Стойността на стиха рязко нараства от проявената минималност на желанието:

    "Звездоброецо от планетата Любов, времето бързо се търкулва...
    Искам само да потъна в прегръдката ти и да присъствам светло
    в деня ти."

    Поздравление за великолепния стих, Латинка!
    Твърдо вярвам в тази /на пръв поглед невъзможна/ любов.

    Сърдечен поздрав и пожелание за творческа седмица!: Мисана

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...