May 25, 2014, 8:50 PM  

И утре пак ще дойде ден - 2

  Poetry » Love
744 0 5

Сто години ще пътувам към тебе.

Плевели, избуяли от предателства,

злоба и завист, ме спъват...

Плевели отвсякъде никнат

и покълват.

И земетръси ме люлеят...

Сто години ще пътувам към тебе...

Ще ме чакаш хиляда?!

Звездоброецо от планетата Любов,

времето бързо се търкулва...

Искам само да потъна  

в прегръдката ти

и да присъствам светло

в Деня ти.

Вече си литнал към мене?

Ще успеем ли да се срещнем

преди залез?

 

- Ще се справим!...

 

 

25.05.2014

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Латинка-Златна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления и от мен Латинка!
  • Споделям казаното от Елица
    И те аплодирам от сърце!!!
    ((( )))
  • Тук и в цялата ти поезия, Златна, най-много оценявам естествения, ясен и точен изказ, който прави стиха четивен и води пряко към чувствата и идеята.
    На фона на нахлуващия модернизъм, който заблуждава читателя с уж уникалните находки и метафори, които само замъгляват смисъла на казаното, съхранената простота на езиковите форми е достойнство и постижение.
    За мен е така...

    Поздравления!
  • Та какво са хиляда години-
    песъчинка във вечната мелница.
    Който иска намира причина
    да превърне в очакване делника...
  • Оригинално по форма и много мъдро стихотворение за любовта. Истинската любов е винаги свързана с очакването за сбъдване - 100, 1000 години, трябва да са нищо за нея. Тя е "цвете от ледника на вечността".
    Плевели, предателства, земетръси, не могат да осуетят реализацията на това Безсмъртно чувство. Стойността на стиха рязко нараства от проявената минималност на желанието:

    "Звездоброецо от планетата Любов, времето бързо се търкулва...
    Искам само да потъна в прегръдката ти и да присъствам светло
    в деня ти."

    Поздравление за великолепния стих, Латинка!
    Твърдо вярвам в тази /на пръв поглед невъзможна/ любов.

    Сърдечен поздрав и пожелание за творческа седмица!: Мисана

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...