Довереница (Дочка Василева) Довереница (Дочка Василева)
99 499
3 dic 2008, 7:51

И все пак посадих една лоза...

  Poesía » Otra
1K 0 24
 

Една лисица в лозето се скри.

На чувствата ми гроздето изяде.

Една лисица - мен опитоми,

а после със усмивка ме предаде...

 

Без виното горчивите ми истини

стоят във гърлото ми непреглътнати.

И стрелят по лисичите следи

със буци кал от спомена изтръгнати.

 

Като целувка е тръпчив вкусът

на прехода от питомно към диво.

И все пак, посадих една лоза

от сорта: "Романтичен малък принц".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0