3.12.2008 г., 7:51 ч.

И все пак посадих една лоза... 

  Поезия » Друга
836 0 24
 

Една лисица в лозето се скри.

На чувствата ми гроздето изяде.

Една лисица - мен опитоми,

а после със усмивка ме предаде...

 

Без виното горчивите ми истини

стоят във гърлото ми непреглътнати.

И стрелят по лисичите следи

със буци кал от спомена изтръгнати.

 

Като целувка е тръпчив вкусът

на прехода от питомно към диво.

И все пак, посадих една лоза

от сорта: "Романтичен малък принц".

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??