И все пак посадих една лоза...
Една лисица в лозето се скри.
На чувствата ми гроздето изяде.
Една лисица - мен опитоми,
а после със усмивка ме предаде...
Без виното горчивите ми истини
стоят във гърлото ми непреглътнати.
И стрелят по лисичите следи
със буци кал от спомена изтръгнати.
Като целувка е тръпчив вкусът
на прехода от питомно към диво.
И все пак, посадих една лоза
от сорта: "Романтичен малък принц".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
