Dec 3, 2008, 7:51 AM

И все пак посадих една лоза...

  Poetry » Other
1K 0 24
 

Една лисица в лозето се скри.

На чувствата ми гроздето изяде.

Една лисица - мен опитоми,

а после със усмивка ме предаде...

 

Без виното горчивите ми истини

стоят във гърлото ми непреглътнати.

И стрелят по лисичите следи

със буци кал от спомена изтръгнати.

 

Като целувка е тръпчив вкусът

на прехода от питомно към диво.

И все пак, посадих една лоза

от сорта: "Романтичен малък принц".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...