1 jun 2017, 18:26  

Имало някога, някъде...

  Poesía
917 8 22

Не мога детството да върна,

но спомените не продавам и за злато!

Поискам ли, веднага ще надзърна

в едно горещо и красиво лято!

 

С филия хляб и слънцето в очите,

понякога – одрани колене,

цветя заплитахме в косите

а локвите превръщахме в море!

 

Но ако улиците днеска заговорят,

ще ни припомнят необятни светове,

където рицари и дракони се борят

и как туптеше детското сърце!

 

За жалост, връщам се отново

в реалния, "измислен" свят,

там възрастните често спорят

кой беден бил и кой богат!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Влади, Гавраил, Веси, Иржи, Хари, Велин... благодаря ви! Правите ме щастлива с вашето присъствие!!!
  • Ааааа, има и сега. Хубавите хора си остават деца завинаги и продължават да съществуват в невинния си детски свят, изпълнен със смях и усмивки! Поздрави, Руми!
  • Много хубаво,Руми!!!
  • Руми,
    Ти винаги с перце докосваш
    най-нежни струни на душата!
    А детството си щом спохождаш -
    то лек е нявга в самотата.
    Детството е история-ако я нямаш,значи не си живял,то също.....
  • "Детство мое, реално и вълшебно, детство мое така си ми потребно".... Вълшебен стих, Руми!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...