1 jun 2017, 18:26  

Имало някога, някъде...

  Poesía
919 8 22

Не мога детството да върна,

но спомените не продавам и за злато!

Поискам ли, веднага ще надзърна

в едно горещо и красиво лято!

 

С филия хляб и слънцето в очите,

понякога – одрани колене,

цветя заплитахме в косите

а локвите превръщахме в море!

 

Но ако улиците днеска заговорят,

ще ни припомнят необятни светове,

където рицари и дракони се борят

и как туптеше детското сърце!

 

За жалост, връщам се отново

в реалния, "измислен" свят,

там възрастните често спорят

кой беден бил и кой богат!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Влади, Гавраил, Веси, Иржи, Хари, Велин... благодаря ви! Правите ме щастлива с вашето присъствие!!!
  • Ааааа, има и сега. Хубавите хора си остават деца завинаги и продължават да съществуват в невинния си детски свят, изпълнен със смях и усмивки! Поздрави, Руми!
  • Много хубаво,Руми!!!
  • Руми,
    Ти винаги с перце докосваш
    най-нежни струни на душата!
    А детството си щом спохождаш -
    то лек е нявга в самотата.
    Детството е история-ако я нямаш,значи не си живял,то също.....
  • "Детство мое, реално и вълшебно, детство мое така си ми потребно".... Вълшебен стих, Руми!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...