Имало някога, някъде...
Не мога детството да върна,
но спомените не продавам и за злато!
Поискам ли, веднага ще надзърна
в едно горещо и красиво лято!
С филия хляб и слънцето в очите,
понякога – одрани колене,
цветя заплитахме в косите
а локвите превръщахме в море!
Но ако улиците днеска заговорят,
ще ни припомнят необятни светове,
където рицари и дракони се борят
и как туптеше детското сърце!
За жалост, връщам се отново
в реалния, "измислен" свят,
там възрастните често спорят
кой беден бил и кой богат!
© Руми All rights reserved.
