1.06.2017 г., 18:26  

Имало някога, някъде...

911 8 22

Не мога детството да върна,

но спомените не продавам и за злато!

Поискам ли, веднага ще надзърна

в едно горещо и красиво лято!

 

С филия хляб и слънцето в очите,

понякога – одрани колене,

цветя заплитахме в косите

а локвите превръщахме в море!

 

Но ако улиците днеска заговорят,

ще ни припомнят необятни светове,

където рицари и дракони се борят

и как туптеше детското сърце!

 

За жалост, връщам се отново

в реалния, "измислен" свят,

там възрастните често спорят

кой беден бил и кой богат!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Влади, Гавраил, Веси, Иржи, Хари, Велин... благодаря ви! Правите ме щастлива с вашето присъствие!!!
  • Ааааа, има и сега. Хубавите хора си остават деца завинаги и продължават да съществуват в невинния си детски свят, изпълнен със смях и усмивки! Поздрави, Руми!
  • Много хубаво,Руми!!!
  • Руми,
    Ти винаги с перце докосваш
    най-нежни струни на душата!
    А детството си щом спохождаш -
    то лек е нявга в самотата.
    Детството е история-ако я нямаш,значи не си живял,то също.....
  • "Детство мое, реално и вълшебно, детство мое така си ми потребно".... Вълшебен стих, Руми!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...