28 feb 2021, 7:55

Импресионизъм 

  Poesía » Filosófica
396 1 14

На постоянен адрес живея бездомен.

Смехът ми е с болка и сълзи пропит. 

Будуваща сянка от дремещ спомен, 

ме наказва да дишам, отдавна убит... 

 

Денят ми е черен, със знак пълнолунен. 

Нощта ми е призрачна бяла вода... 

И само стихът ми - от болка обрулен,

измъчен и молещ, пак идва в съня. 

 

Животът лика ми размаза без жал,

разкриви го, в своето огледало.

Душата удави в океан от печал, 

погребвайки я, с черно наметало... 

 

1996

© Калин Пантов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??