amethyst (Калин Пантов)
11 50

28 feb 2021, 7:55

Импресионизъм

Poesía » Filosófica

753 1 14

На постоянен адрес живея бездомен.

Смехът ми е с болка и сълзи пропит.

Будуваща сянка от дремещ спомен,

ме наказва да дишам, отдавна убит...

Денят ми е черен, със знак пълнолунен.

Нощта ми е призрачна бяла вода...

И само стихът ми - от болка обрулен,

измъчен и молещ, пак идва в съня.

Животът лика ми размаза без жал,

разкриви го, в своето огледало.

Душата удави в океан от печал,

погребвайки я, с черно наметало...

1996

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

amethyst (Калин Пантов)

Благодаря ти, Скити! Болката отмина отдавна, радвам се, че красотата е останала!

2021-02-28T22:19:34+02:00
Скитницa

Красиво в своята болка...
Поздравявам те!

2021-02-28T22:07:02+02:00
amethyst (Калин Пантов)

Благодаря, Щураче!

2021-02-28T18:13:27+02:00
щураче (любимка)

"Денят ми е черен, със знак пълнолунен.
Нощта ми е призрачна бяла вода..." - Много хубаво казано!

2021-02-28T17:09:19+02:00
amethyst (Калин Пантов)

Благодаря ти, Роси! "Надеждата умира последна"

2021-02-28T15:32:51+02:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0