28.02.2021 г., 7:55 ч.

Импресионизъм 

  Поезия » Философска
411 1 14

На постоянен адрес живея бездомен.

Смехът ми е с болка и сълзи пропит. 

Будуваща сянка от дремещ спомен, 

ме наказва да дишам, отдавна убит... 

 

Денят ми е черен, със знак пълнолунен. 

Нощта ми е призрачна бяла вода... 

И само стихът ми - от болка обрулен,

измъчен и молещ, пак идва в съня. 

 

Животът лика ми размаза без жал,

разкриви го, в своето огледало.

Душата удави в океан от печал, 

погребвайки я, с черно наметало... 

 

1996

© Калин Пантов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??