amethyst (Калин Пантов)
11 50

28.02.2021 г., 7:55

Импресионизъм

Поезия » Философска

747 1 14

На постоянен адрес живея бездомен.

Смехът ми е с болка и сълзи пропит.

Будуваща сянка от дремещ спомен,

ме наказва да дишам, отдавна убит...

Денят ми е черен, със знак пълнолунен.

Нощта ми е призрачна бяла вода...

И само стихът ми - от болка обрулен,

измъчен и молещ, пак идва в съня.

Животът лика ми размаза без жал,

разкриви го, в своето огледало.

Душата удави в океан от печал,

погребвайки я, с черно наметало...

1996

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

amethyst (Калин Пантов)

Благодаря ти, Скити! Болката отмина отдавна, радвам се, че красотата е останала!

2021-02-28T22:19:34+02:00
Скитницa

Красиво в своята болка...
Поздравявам те!

2021-02-28T22:07:02+02:00
amethyst (Калин Пантов)

Благодаря, Щураче!

2021-02-28T18:13:27+02:00
щураче (любимка)

"Денят ми е черен, със знак пълнолунен.
Нощта ми е призрачна бяла вода..." - Много хубаво казано!

2021-02-28T17:09:19+02:00
amethyst (Калин Пантов)

Благодаря ти, Роси! "Надеждата умира последна"

2021-02-28T15:32:51+02:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0