amethyst (Калин Пантов)
11 50

Feb 28, 2021, 7:55 AM

Импресионизъм

Poetry » Philosophical

746 1 14

На постоянен адрес живея бездомен.

Смехът ми е с болка и сълзи пропит.

Будуваща сянка от дремещ спомен,

ме наказва да дишам, отдавна убит...

Денят ми е черен, със знак пълнолунен.

Нощта ми е призрачна бяла вода...

И само стихът ми - от болка обрулен,

измъчен и молещ, пак идва в съня.

Животът лика ми размаза без жал,

разкриви го, в своето огледало.

Душата удави в океан от печал,

погребвайки я, с черно наметало...

1996

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

amethyst (Калин Пантов)

Благодаря ти, Скити! Болката отмина отдавна, радвам се, че красотата е останала!

2021-02-28T22:19:34+02:00
Скитницa

Красиво в своята болка...
Поздравявам те!

2021-02-28T22:07:02+02:00
amethyst (Калин Пантов)

Благодаря, Щураче!

2021-02-28T18:13:27+02:00
щураче (любимка)

"Денят ми е черен, със знак пълнолунен.
Нощта ми е призрачна бяла вода..." - Много хубаво казано!

2021-02-28T17:09:19+02:00
amethyst (Калин Пантов)

Благодаря ти, Роси! "Надеждата умира последна"

2021-02-28T15:32:51+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0