19 jun 2008, 10:33

Импресия 

  Poesía » Del paisaje
734 0 20
Небето се навежда към земята
в един учтив любовен реверанс.
А някъде зад облака оттатък
снежинки сипят се в самотен танц.

И всичко побелява неусетно -
косите ни, полето, радостта...
Заглъхват ударите на сърцето.
Проплаква неродена красота.

Студът сковава всяко съвършенство.
Задъхано земята се върти...

А в дланите ми като дар божествен
луната се завива да поспи.

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??